автор: milam

Тази вечер на перваза се спира дъжда
по стъклата студени се стича,
като капчици бисерни, като сълза,
като струни небесно посипани.

И като бяла надежда потръпват слова,
с такт клавишно отмерват напева,
и се стичат думите по дъждовни стъкла
в танц се превръщат на фея.

Рисуват картини от чувства, мечти,
пайзажно разпиляват копнежи,
тези капчици водни, споделени тъги
на перваза прозоречен търсят утеха.

И протягам към тях уморена ръка,
хладината им сякаш замира
и превръщат се капките в огнена жар,
а дъждът на перваза притихва.

Мила Ник