автор: fightingone

Съмнението няма да сложи край на теб
нито затворените очи ще загубят твоята форма
когато светлината на ретината избледнее;
Всичко, което се смрачава вътре в мен ще те запали.
В публичния си живот може и да се ограничаваме до тъмнина,
нашите усти от никъде разгласяват сънищата ни
но самите ние сме непокварени същества
нашата светлина потъна твърде дълбоко, за да има социално значение
бродим свободно и перфектно без движение
или любов върху твърди килими
където двойките се въртят в стаята
и намират центъра.
Любовта ни се изправя като кит от най-дълбоките си води -
давам този и множество други образи
от парти помещения до океани,
на самотната звезда с всичките й отражения
с това, че сме завършени съдържаме всичко
и нищо не иска да ни се изплъзне.
Под ръката ми твоята втвърдяваща се гръд се съгласява
да възпее собствената си природа,
защото идваме от място без име
треперещи.
Не чувствай нищо отделно от себе си
ние се превърнахме един друг в светлина
и се носим в потока на любовта.