автор: alica

Ела,
и затвори вратата.
Никой повече няма да влезе,
никой няма да излезе.
Само слънцето…
през прозореца,
само сутрин…,
когато ще бъдеш студен
и безразличен,
както всеки път,
когато ще затварям
краката си,
сякаш завинаги.
Ела, приятелю,
не ме е страх!
Табу беше нашата любов
и зад дебели пердета се целувахме,
но всичко свърши!
Ела, не се страхувай!
Нощта ще бъде светла
/този път/.
Ще бъдем два квадрата,
един във друг,
завъртяни в своя хаос.
Като красива, злобна роза,
изплезила език на свойте
обожатели…
Предавам се, "приятелю",
предавам се!
Борих се години с теб,
но за какво?
Ти няма да разбереш
моите причини,
а аз отново
ще ти се присмея,
но защо?
Защо си глух,
защо си сляп,
защо си ням…
Черна тишина,
обичай ме.