Насълзи се окото на
(кучето)
бавно притихна
от днес непомилвано
пое към дома си несигурен зная
и
баста
не мога да трая
ни сбогом ни лай
Обличаха
черните дрехи
дърветата плахи
В пристъп на захар
избуяха кокичета
като крехки завети на дядо -
защо и не питах
бе суха дланта ми
Но страдах
орязал втвърдената питка по края
и
баста
не мога да трая
ни сбогом ни лай
А как припкаше само една поезия по пътя
с крака на стоножка и нощ във гръкляна -
към дядо, с букетче в ръка