Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 0
Всичко: 434

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЯбълката
раздел: Еротика
автор: estela41

Овощарят прочистваше дървото от увредените и дребните плодове и не откъсваше поглед от ябълката, която надзърташе сред гъстака.
Избираше си любимка всяка година и с търпелива радост следеше как надува бузки, как се пълни с нектар, как поглъща ласките на лятото и заруменява от тях. Понякога не овладяваше порива си и с очакване плъзваше показалец от шийката на дръжката до мъхестата вдлъбнатинка отдолу и устните му се овлажняваха от предчувствието за есен.

Когато започна да пълни щайгите, закачливо й намигна в знак, че трябва да изчака още няколко дни. Нека отброените слънчеви прегръдки да стоплят овала й и да сгъстят цвета на виното в бухналата червенина; да я изпълни сокът на живота така, както жаждата да я вкуси пъпли и се разлива у него. Той знаеше, че веднъж ще я има в мига и много пъти в мечтата за него и въпреки това обикновено не удържаше желанието и поддавайки се на ламята у себе си я грабваше, дълго я галеше, попиваше с устни капчиците утринна роса по хладната и кожа и я захапваше с наслада. Но тази година реши, че ще преодолее себе си, ще дочака мига, ако е необходимо да си постеле да спи под самото дърво. Искаше да случи среща, в която земята ще я привлече със същата сила, с която той самият ще преодолее гравитацията, простирайки ръце, за да я има.

Нощите придърпаха сутринните мъгли към себе си и завиха още от косите на изгрева под булото на здрача. Човекът зъзнеше върху шарената черга, завит с одеяло, и сън не го хващаше. Вечер, напрегнат и с изострени сетива, се взираше и му се струваше, че ябълката му се насмива, че го мами, че се превръща в жена, готова да му се отдаде. Той скачаше изпотен и нервен, триеше пламналото си чело и обикаляше градината, докато се стопли. Тревогата, че ще падне, докато го няма наблизо, растеше и крадеше радостта, че скоро ще я отнеме от дървото.

Една нощ умората го пребори. Унесе се и заспа така дълбоко, че се пробуди едва когато денят беше влязъл в силата си. До него седеше жена. Когато се окопити, позна съседката Тинка, с която често бъбреха на оградата. Тя държеше ябълката и като видя , че той се надига, усмихна му се, протегна ръка и му я подаде.

И когато пръстите им се срещнаха, в очите и - наметличени от избуялото слънце, той видя как се изви дъга и се просна като шарена змия над дървото.


Публикувано от aurora на 13.10.2006 @ 14:29:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   estela41

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 00:35:48 часа

добави твой текст
"Ябълката" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ябълката
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.10.2006 @ 15:22:10
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Дали и в райската градина не се е случило нещо подобно?! Пък сега ни залъгват с басни?!
Жените винаги са били по-добри психолози. Идва им естествено, без усиле.
Поздрав за слънчевия разказ!


Re: Ябълката
от Paisa (paisa@abv.bg) на 20.10.2006 @ 11:11:49
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш, че ми е изключително приятно да те чета. И сега е така. Може би имаш едно-две по-дълги и шарени от обикновеното изречения. Но пък те са част от пъстрата снага на разказа, с който ни омайваш...


Re: Ябълката
от homunculus на 20.10.2006 @ 11:32:53
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html
Радост за очите ми! :))))


Re: Ябълката
от pisana на 25.10.2006 @ 10:35:09
(Профил | Изпрати бележка)
:))



Re: Ябълката
от rajsun на 18.11.2006 @ 21:16:40
(Профил | Изпрати бележка)
"И когато пръстите им се вкопчиха, в очите им - ...... от избуялото слънце, той видя как се изви дъга - като щарен сукман! - и се мушнаха те под сукмана"))))


Re: Ябълката
от secret_rose на 11.10.2017 @ 19:09:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Разкошен текст :)