В тунел
реката е заустена.
Потеглят думи -
бивши блясъци
и сенки, сърца
рисувани
по пясъка
и спомени
за листи
кленови;
за сладко
захаросано
в несбъднато,
бадемов дъх -
отречено
обръгване...
Реката
стига до чешмата.
"Благодаря!"
ще каже
само
жаждата.