автор: skicnik

Ако застанеш на един кръстопът и стоиш достатъчно дълго, целият свят ще мине пред тебе.
  Китайска поговорка

Бяха заедно дълги години. Изпълняваше повелите му. Чуваше какво му казва. Не одобряваше начина му на живот, отношението му към хората, философията му. Учеше се от грешките му. Срещаше се с хората, които идваха в тяхното място. Попиваше от тях. Търсеше неуморно. Искаше да знае.

Порасна. Посрещаше и изпращаше идващите. Опитваше се да ги научи на това, което беше получил от другите. Опитваше се да ги предпазва от неговите настроения, честите му изблици на гняв и презрение към хората. Да ги накара да танцуват с тях и да излизат по-силни от играта. Да разберат собствените си желания.

Все по-малко оцеляваха. Истински търпеливите тръгваха по пътя си и носеха цветето, което са отгледали, в своите места. Другите идваха - някои взимаха семенца, други не взимаха нищо. Просто обикаляха от място на място, за да им мине времето или търсеха интересен чичо, който да го запълни. Беше ерата на вестникарските притурки, в която най-задълбоченото познание идваше от някое специализирано издание.

Каква тъга, да гледаш как тръгва някой, който е обречен да остане винаги там, където е. Каква надежда, че животът си знае работата.

Отново бяха само двамата . . . Време беше да се погрижи за своето място и своето цвете. И за неговите плодове. Слънцето го викаше . . . . .
- Болката учи на мъдрост.
- Войнът е като светлината, щом вратата се отвори, влиза . . .