автор: tot_amon

Щастливци сме, че спомени все още парят тялото.
Че има във сърцата ни все още малко лед.
Че болката е много силна само във началото.
Че има към отвъдното за всекиго билет.

Щастливи, че понякога все още гоним вятъра
и няма във очите ни дори прашинка смет,
не искаме да знаем, че приготвен от съдбата ни
ни чака към отвъдното със ден и час билет.

Щастливци сме, щом можем да подаваме ръката си
без свян на непознатия /пък бил и той поет/.
Върви, да сторим ред на друг в опашката, приятелю!
Щастливци като нас пътуват ...просто без билет!