автор: ole72

Във есенния аромат,
надявам се на светло чудо:
да ме посипе розов цвят
и вятър топъл да натрупа

прекрасни, пролетни мечти
и да престане тази киша,
листата, не да позлати,
зелени, млади да са, чисти.

Но май е пагубна това
неутешено, шесто чувство
до мене стене есента
макар в тъгата да е скучна.

Не съм уплашена. Не съм.
Но пролетта е мойта участ,
На есен, жадна съм за сън,
във който нямам тъжни чувства.

Но може би е за добро,
тъгата в тази нежна есен,
отваря в мен едно защо,
в което спомена е пресен

на всички стари чудеса,
които ги забравих бързо,
но в есента, но в есента
макар и тъжни, те се връщат.

Урока кой е?-Не разбрах,
да проумея, не сполучих:
На нова пролет в есента
през сълзи, трябва да се уча.