Тежък спомен във тежка душа:
в мене стене поредната болка,
нямам право на лесна съдба,
мойто "искам" не свършва в "не мога".
Всеки ден свойто бреме реди
и подрежда го малко по малко,
аз не плача, но в мене сълзи
на мечтата поредния пламък.
Всеки път се изкачвам без дъх,
ала падам преди да го стигна,
ще надхитря свирепия връх
в стръмнината със смела усмивка.