Сред мелнишките гроздови зърна
потърсих две - на моята богиня.
Сред пясъчни скали и тишина
отпих от най-жадуваното вино.
Уж само две, а виното потече
като живот след пресушена бъчва,
в божествена комедия въвлечен
на сцената на мелнишката кръчма.
Едно желание духа обсебва
след нощното ухание на Мелник -
да има ден, неделята последвал,
но без да се нарича понеделник.