автор: piron

не вярвам да е просто гъдел
чувството,
което ме завръща в пещерата

но хризантемите с учудени очи
цедят лимони през клепачите

пресичат се фонтаните
на мойта слабост
като шпаги вирнати

и знам че още утре
небето ще ме храни с круши
и ще зимувам на реката в голото корито:

с една фантазия на Шопен
и вятър сбутан под клавишите