автор: Eilsun

Очите ми са заприличали на локви.
Нощта преваля, а аз плача... и
времето е някак в унисон -
небето е червено и палачът
на чувствата ми гордо е изправен.
Очите ми са вече мръсни локви.
Сълзите цапат дрехите със кръв.
Ще спрат все някога, но ще е късно.
Очите ми цвета си ще сменят...