автор: agent77

Вър'я си фчера накъмту мигданя,
галошти суркам у прахта.
Забучила съм китка у сукманя,
чи барем малко са разхубавя.

Съм са умислила тъй утведнъшки-
ич ни гледам де вър'я.
И чак са стеснаф - идин мъжки,
от пътя ми ма спря.

„Со кераса, ма жина,
де си ръгнала да одиш?"
Тъй ми дума кату на уфца,
санкиз - ко ща прайм сига?

Въх, чи кату кипнах, чак са и газирах,
рекох - сига шгу наридя,
чи да помни как са й базикал
той с ина убава мома.

„Ай сиктир от тука бе, келеш,
бегай другаде да блееш.
На как' си Станка ши ривеш -
ни мойш ли диб да хухавелиш?

Тъс убаата китка,
дет у цици съм я аз забила,
скиваш ли я изотдолу,
къде й насочена най-многу.

Ку й наляву - ут мен да знайш,
съм са разбесняла многу,
и стой маничку по-далеч,
чи дан изгуриш напразну.

Пък ку й надясну, мъжки -
фащай сичкити си въшки,
и бегай, ич нидей са мръщи,
чи дан та измъкна чак ут къщи.

На сигански ша ми говори,
на мени - кокон жина ут селу.
Алоуу, ний тука у Кратунци,
на чис бългърски говорим.