автор: _helena

Аз имам право да запазя тишината в себе си
и да я кръстя с друго име.
Под всеки мост ще се намери място
за новата любителка на залези.
Под всеки мост ще съм съвсем наясно
със бягствата от толкова любими
и с пагубната липса на завръщане.
Не се срамувам от кървящи нарези,
белязали петите ми за сбогом...
Аз имам право да обикна грешките си
и да поканя Грешницата вътре,
защото стъпките ми не оставят отпечатъци,
а интуицията ми причинява болка.
Ще полудявам бавно, както ми харесва,
защото всеки вик в душата ми е смъртен,
защото всеки вик в душата ми отеква
от парещите думи по стените
и ме изписва, вечно недовършена...
Аз имам право да обеся свободата си
на клоните на първата череша,
да й забия нож в гърдите, по приятелски,
и да си тръгна цялата във черно,
без да изпитам капка разкаяние,
мърморейки: "Добра сестра ми беше."
Възможно е дори да го направя
или поне така си мисля в тези утрини,
в които не тежа под нечий пръстен.
Аз имам право да играя на хазарт с живота си...
И да загубя вероятно имам право.
Не притежавам нищо от нареченото мое,
освен страхът, че някой ще ми го отнеме.
Не притежавам нищо от секундите пред мене,
дори и пътят да е идеална права,
наместо нанадолнище за простосмъртни.
Но имам правото да се опитам...

...Запазвам тишината в себе си
и я кръщавам с друго име...