автор: fightingone

Когато си помисля за искрящото й лице
и за тялото й, което се люлееше ето така
Когато си помисля за нейния смях,
нейния възторг, който ме изпълваше
е цяло чудо, че не съм се побъркал.

Тя си тръгна и аз не мога да правя онова, което ми се иска.
Други лица пребледняват, когато ги приближа.
Тя си тръгна и аз не мога да я вдишам.

Пространството, което се отвори при нейното тръгване
се опитах да запълня
с тела, които се вцепеняваха, когато ги докосвах
сред тях очаквах нейната противоположност,
но откривах само дубликати.

Знам, че нейната цялостност е моя фикция,
но не мога да прогоня копнежа си по нея;
Ненаситната жажда за сензация нова плът
не може напълно да го утоли или отмени
може би е по нещо повече от нея.

Нощем над парковете се роят звазди.
По улиците се напластява носталгия.
Вървя през безчувствената рутина и бездушните разговори
като че ли нейното тръгване няма значение.
Тя си тръгна и аз не мога да я вдишам.
Просто съм болен от това, че я желая.