Обичам думите ти
онези изумрудно гладките,
и другите -
онези черните.
И нешлифованите,
матовите,
съскащите...
А също и онези
топлите.
И другите - треперещите
глухите,
крещящите до Бога
и оттатък.
А меките
най-много ми харесват,
заоблящи,
най-острите ми ръбове
Мълчиш...
Не стискай думите си.
Нали ти казах
колко ги обичам.
И нищо,
че пред тях се чувствам
малък.