Под палмите на кипърското лято
на плажа плиснат, пъстър свят лежи.
Търкаля се по кипърския пясък
и черпи се със слънчеви лъчи.
Огризват сандвичи могъщи англичанки,
швейцарките облизват сладолед,
рускините - полегнали на сянка,
подготвят своя ден за луд късмет.
Тук-там по някой негър ококорен
лигави се над сок от ананас.
Изсъхнал швед се мъчи да се сбори
с бутилка бира, давейки се с глас.
Цамбуркат из морето бодри немци
и козят се на всякоя вълна.
От бънджи рипат храбри пораженци,
измъчвани от чувство за вина.
Измачканите местни парвенюта
комплексите си давят със пари -
твореното от чуждата валута
и бог не може да го сътвори.
Под палмите на кипърското лято
кипи живот със цвят и във екстаз...
И в тлъстия рисунък на нещата
единствената мърша там... съм Аз...