В нощта, когато син ми се роди,
над Добруджа сияеха звезди.
Без капка страх се раждаха децата -
за тях бе и небето, и земята.
Не беше се и чувало тогава,
"за органи" дете да се продава.
Живееше се честно, работливо,
и с вярата във бъдеще щастливо!
Навред цареше етнически мир.
Сега, когато моят внук се ражда,
съмнения душата ми разяждат.
Корупция нашир и длъж цари.
Да се родиш - и да умреш дори -
днес всичко става само със пари!
И пак най-лошото, изглежда, е тепърва!
Страната ни е разорена, бедна,
по всичко във Европа най-последна,
единствено по детска смъртност - първа.
На бедни и богати - разслоена,
и етнически е разединена
на цигани, на турци и "Атака".
И кой ли знае още що ни чака!
И колко още дълго ще берете
на сбъркания преход плодовете!