 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 15
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "На хълма, в погледи и питане" | Вход | 18 коментара (47 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На хълма, в погледи и питане
от alef на 02.10.2006 @ 13:12:17
(Профил | Изпрати бележка) | !!!! " Израствахме усмихнато
насреща си..." .... Като приближаване все по -близо до прегръдката, откъм някакво разстояние, на което "пътеките прорастват.
Не и стъпките" |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.10.2006 @ 12:49:42
(Профил | Изпрати бележка) | Б Р А В О
с днешна дата!
Повече ми се мълчи, отколкото ми се бръщолеви... след твоя стих! |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.10.2006 @ 18:01:26
(Профил | Изпрати бележка) | Абе... с тези твои стихове мълчанието ми е по-добро.... то е породено от усещания!
Тъй че, както пишеш, така усещам!
:-))) |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от dublet на 02.10.2006 @ 09:58:30
(Профил | Изпрати бележка) | Пътеките, които ни завръщат у дома.
Хубав стих, особено краят му! |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от gu6ter на 02.10.2006 @ 08:53:00
(Профил | Изпрати бележка) | Убийствено разтърсващо!!!
Щастие е, че попаднах на стиха ти! |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от 0805 на 02.10.2006 @ 07:59:42
(Профил | Изпрати бележка) | Тука някъде прочетох, не помня вече къде точно, че "следи и спомени се учат на тайното изкуство да се облещят срещу слънцето" (цитирам по памет)
Научил си го ти това изкуство. И израстваш усмихнато, насреща си.
Този стих отива при "Шевица"-та и "Когато пропълзявам в ниското"!:)))
|
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от 0805 на 02.10.2006 @ 08:15:24
(Профил | Изпрати бележка) | Най-доброто! Бъди сигурен!:)))
|
]
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от copie на 02.10.2006 @ 09:13:50
(Профил | Изпрати бележка) | до кръв охлузено е :(
непрораснало |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от copie на 02.10.2006 @ 09:33:31
(Профил | Изпрати бележка) | не, заради това: израствахме усмихнато
насреща си |
]
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от liri4nootklonenie на 01.10.2006 @ 22:37:53
(Профил | Изпрати бележка) | Прав си в днешно време всичко е толкова бързо.
Тревата е мутирала и генноизменена и заличава следите ни. Оставаме без митология. Оставаме без памет.
Но ще се справим:) |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от ESEN (z55@dir.bg) на 01.10.2006 @ 22:23:02
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Напоследък много бързо прорастват пътеките:(
Дали не е мутирала растителността?:(
Много хубави и мъдри идея и стих!:) |
Re: На хълма, в погледи и питане
от orak на 01.10.2006 @ 22:32:18
(Профил | Изпрати бележка) | Не. Просто косачите са малко. Онези, които разбират, че смисълът и на пътеките, и на смъртта на тревата върху тях и край тях е в това - умирайки - да дадат нов живот.
:) |
]
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от orak на 01.10.2006 @ 22:36:01
(Профил | Изпрати бележка) | Знам я тази твоя история. Чета внимателно. ;)
:) |
]
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 01.10.2006 @ 21:45:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Не винаги можем, а и не е нужно, да вървим по всички пътеки на родителите си. Всеки си избира свои и това, повярвай ми, не е предателство. Себедоказване е. Дори мъдрост. Най-важно е пътечката в сърцето да не прорасне, а онази другата е илюзорна и за успокоение на съвестта. Само на съвестта.
Стихът ти е чудесен! Ако позволиш, ще помълча малко с теб. Чудесен син си! |
Re: На хълма, в погледи и питане
от orak на 01.10.2006 @ 22:16:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Тишината се чува най-далече... :) |
]
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от phifo на 01.10.2006 @ 21:11:08
(Профил | Изпрати бележка) | Пътеките прорастват.
Не и стъпките.
-------------------
Мъдра поетика! Така или иначе вървим след онези стъпки. Иначе за какво сме се родили!
Хубаво е, много ми харесва и като цяло.
Поздрави! |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от regina на 01.10.2006 @ 20:35:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Еми какво да се прави Малък Голем, натам върви светът, пък по чии стъпки, не зная... |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от regina на 01.10.2006 @ 23:00:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Ха! Разсмешил невзачай. |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от Veselin (veselini@gmail.com) на 02.10.2006 @ 17:58:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.veselini.wordpress.com | "Пътеките прорастват.
Не и стъпките."
Хареса ми стиха ти, homunculus, момко! :)
Стана ми едно тътрузено след него! ;)
Какво значи "сокаци"?
и "тътрузене"?
нямам тълковен речник наоколо, а ми се ще да узная :)
Поздрави!!! :)
|
Re: На хълма, в погледи и питане
от homunculus на 02.10.2006 @ 19:22:37
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html | Тътрузене е онова, дето се прави, когато се тътриш, ама още по-така. А сокак? Онова, дето погледът ти вижда, като го сукнеш нейде, а той няма за какво да се закачи, та да се услади душата ти... :)))))))))))))
Или приблизително това. :))))))) |
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от kristi на 02.10.2006 @ 21:43:12
(Профил | Изпрати бележка) | Нозете натежаха ми-
навървени в мониторни
и градски полуистини
...............................
до кръв охлузени.
Това чувство за вина ли е?
Тежък стих...
|
]
Re: На хълма, в погледи и питане
от kamik на 06.10.2006 @ 18:57:11
(Профил | Изпрати бележка) | Ако знаеш колко съм сведена,нисичка...по-малка от илюзия..пред такъв стих
и как никак,ама никак не ми се расте,/ за да не прорастна навярно.../само ми се чете още и още...благодаря! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 756
ХуЛитери: 5
Всичко: 761
Онлайн сега:
