автор: dara33

Така вървял умислен, намокрен, натъжен, и само мислел "как да направи така, че да могат да се пазят от дъжда!?".
Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи мокър под дъжда? Мишленцето Люси имало приятели. Пеперудката Синева и калинката Точица. Те много го обичали, и дори и при най- силните дъждове намирали начин да отидат при него в малката му къщичка. Тогаво настъпвало истинско веселие. Правели си пиршество със сиренце, а после пиели медовина. Мишленцето Люси правело играчки, и децата в градат на дъждовете много го обичали,но ходели рядко при него. Дъждът така мокрел улиците, и пешеходците, че просто не можели много да се разхождат. Но въпреки това жителите намирали силици да се усмихват и не позволявали на дъжда да разваля тяхното настроение. Веднъж на вратата на мишленцето Люси се почукало. То отворило и вядало своите приятелки пеперудката Синева и калинката Точица. Поканил ги у дома си.
-Влезте и добре дошли. казало мишлето.
-Ах, този дъжд така ме намокри, че залепи крилцата ми.
каза красивата синя пеперуда.
-И мен намокри, и сега съм жива вода.
каза калинчица пъструшчица със име Точица.
-Мили, приятелки, искате ли вкусно сиренце? И топло чайче, да не се простудите? попита мишленцето Люсиен.
-Искам чай и сиренце.
Отговори синята пеперудка
-Аз, предпочитам само сиренце.
Каза калинката Точица.
И, о къкъв ужас! Щом отворил шкафа видял, че сиренцето е свършило. Мишленцето увесило носленце. Казало:
гра-Отивам под дъжда, за сирене сега, а вие тука стойте стоплете се добре.
Наметнал се с дълъг шлейф почти до земята, и отишъл под дъжда до края на да.
Така вървял умислен, намокрен, натъжен, и само мислел "как да направи така, че да могат да се пазят от дъжда!?".
Стигнал неусетно до магазина. Взел най- голямата пита от вкусно сиренце.И тръгнал то отново към дома, където го очаквали Синева и Точица. Вървял си той, а капките дъжд се стичали по главичката му. Намокрили перелинката му. Станало му студено.
И както си вървял, го осенила идея, питката със сиренце повдигнал над главица, и от дъжда се скрил завчас. Пристигнал у дома, и направил чудно чадърче от сиренце. Приятелките му казали:
-Ти направи чудо!
-Не. Дъждът направи чудо. И се засмяло мишленцето Люси.
Така измислен бил чадъра, в дъждовната срана, от малкото мишленце Люси, което имало една мечта: Да може да опази от дъжда приятелите си, и себе си, и другите жители от страната на дъждовете.
Всички научили новината и се втурнали към къщичката на мишлето Люси.
-Моля, направете ми чадърче. /молело се с тихичко гласче, бръмбърче от дъжд наплашено/
-И на мен, и на мене , моля! казвала една пчеличка.
-За чадърче чакам аз, моля има ред! възмутено мечо тропкал с крак.
-Искам моето да е феерично, някак по-красиво./ казвала пеперудката Синева/
-Мойто трябва да е малко.
Мравчо все въздишал под дъжда.
Люсиен направил хиляди чадъри, все от сиренце, и хем те пазели от дъжд, а когато гладни станели си похапваш вкусно. Брей!
Ах, този Люсиен измислил чадърчета от сиренце и жителите на града започнали да се разхождат из дъждовните улици. Настанала такава веселба, там под дъжда, че още песнички се пеят и весело играят всички там. Далече, надалече във дъждовната страна, не се страхуват вече да тичат из града. Чадърчета си имат всички, направени от Люсиен, от сиренце прекрасно, и с обич от сърце.