(На Регинчето - с любов!)
Тя тихо се усмихваше сама -
изглеждаше далечна и щастлива.
Очите й излъчваха тъга,
но устните потръпваха в усмивка.
От порива на чудно вдъхновение,
усещах как във нея всичко свети.
В такива мигове на озарение,
в поетите се раждат стиховете.
Поисках да целуна този стих,
преди и друг да го е забелязал.
Затуй във устните й устни впих -
преди навънка да се е показал!
Но неразбран от тази хубавица,
отново бях възнаграден с плесница!
_______
Ти своя странен стих ми посвети -
и аз на тебе стих ти посветих.
Прости сега - тъй както аз простих!