автор: fightingone

Ти идваш при мен тихо като дъжд, който все още не е валял
изплашена, че може да се провалиш твоята
рокля на седем лета е отворена
в спомен за секс, топла ухае на момчета
и на онези високи някога треви.
Сега с теб сме по-студени: няма я
първата тръпка на любовта. Идваш при мен
тихо като цвят, който все още не се е разпъпил
към слънцето.

Страхът, който виждам по стареещото ти сега лице
се сменя с озадачение, когато протягам ръцете си
към теб както се протягат клоните. Роклята ти
не пада лесно нито тялото ти
свири възторжен акорд. Онова, което любовта беше добавила
към познатите форми вече не е чудо.
Ти идваш при мен с твоята възраст опакована в извинения
и изплашена от нейното мълчание.

Рай бяха спалнята и стаята за нашите млади животи
сега пропуснаха света с всичките му въпросителни
и тези форми ни ужасяват безкрайно
защото ни напомнят на самите нас. Сега ни е лесно
да проверим копнежите и чувствата си
да се преструваме, че не ни интересува
ти разлистваш годините и идваш при мен
тихо както се затварят последните ни сетива.