автор: ole72

Студенина... Нима не я познавам?
Търпя, защо от нея да се скрия?
Не виждам скреж, а пламък. Продължавам
с дъха си лято свежо да изригвам.
Нима ще спра дотук и ще загубя
листата си в посърналата есен,
не няма, всеки ден-порасло чудо
помага ми студа с копнеж да сгрея.