Тишината ме убива, но мълча,
чужденка съм вечно и приличам
на едва разцъфнала тъга,
от която болката изтича.
Но се върна болката и знам,
че отивам някъде далече,
бях и си оставам вечно там
и заравям прилива сърдечен.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|