автор: ole72

Синее се мига и ме погалва,
дъждовен хоризонта ме отнася
на моя бряг и глас съм, стъпки нямам,
дъждът е син като порасла памет.
И капки сини- спомени ме пазят,
о, крепост моя, родна, непристъпна,
изпраща ми дъжда небесна ласка
и синята любов във мен отвръща.