автор: fightingone

Изгубваш любовта си към нея и после
тя се изгубва
и после двамата се изгубвате,
и вече нищо не е така съвършено както ти би искал.

В един ужасно обикновен свят
най-необикновената болка се смесва с дребната обичайност,
Загубата изглежда огромна, но все още
нищо не може да бъде назовано и обяснено.

Страхуваш се.
Ако можеше да откриеш съвършената любов
тя би опарила ръцете ти,
би свлякла кожата от нервите ти,
би те опустошила с компютърното си сърце.

Ти изгуби любовта си към нея и сега тя е изгубена.
Ти се опита да не раняваш, но
всичко, до което се докосна се превърна в рана.
Ти се опита да поправиш непоправимото,
ти се опита, не лекомислено и не несръчно,
да спасиш онова, което не можеше да бъде спасено.

Провали се,
И сега тя е другаде
И нейната нощ и твоята нощ
са напълно безплодни.

Колко щеше да е лесно
ако можеха да ти донесат любовта вкъщи като изгубено котенце
или да ти я наберат като ягоди
колко прекрасно би било
но нищо вече не е така съвършено както ти би искал.