Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 706
ХуЛитери: 4
Всичко: 710

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДинозавърчо и принцеската
раздел: Приказки
автор: dara33

Имаш ли желание, мила принцесо с име Розичка?
-Имам желание. усмихнала се тя и го погалила по зеленото гръбче.

На Симонка едно специално момиченце
за мойто сърчице с обич

Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществува Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Розичка. Красива била тя, и много чувствителна. Помагала на всеки изпаднал в беда, защото имала и добро сърчице. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало веселият и нрав и много големи и красиви очи. Била най-красивата принцеска в Приказната гора.Всички я обичали, и тя обичала всички. Понякога, когато лунните лъчи докоснели гората и нейните пърхащи мигли, тя потъвала в съзерцание на небесната красота и се отдавала на мечти.
Мечтаела нещо да се промени в живота й, така изпъстрен с преживявания, но тя все искала нещо различно да се случи, ако не тук в Приказната гора, то някъде на друго място, само и само да е чудо. После заспивала погалена от лунните лъчи и сънувала прекрасни сънища огряни от полъха на мечтата. Един слънчев ден Принцеската с име на Розичка отишла навътре в Приказната гора. Неусетно попаднала в самият център на гората. Огледала се и видяла една Порта. Портата леко открехната сякаш я подканяла да я отвори. Любопитството в нея надделяло и тя отворила голямата порта. И от там...от там излезнало едно зелено създание с големи и добри очи, приличало на гущерче, но не било гущерче а Динозавърче. От старите, отминали времена. То я огледало и се усмихнало. Усмихнала се и тя. С топлата си усмивка сгряла сърчицето на Динозавърчето. Засмели се. Заиграли се. Настъпила ноща. Динозавърчо я прегърнал и така изкарали ноща, в топла приятелска прегръдка. Така той я топлел и не позволил на студения вятър да поболее прекрасната Принцеска с име на Розичка. Портата деляла Приказната гора от Страната на динозаврите. На сутринта, когато слънчевите лъчи докоснали очичките на Розичка, тя се събудила и се усмихнала на Динозавърчо.
-Искаш ли да те отведа в нашата гора? попитал той.
-Добре. доверчиво казала Принцеската.
-А, не те ли е страх?
-Не щом съм с теб, не ме е страх от нищо на света.
Така отговорила Принцеската с име на Розичка.
Дино се засмял. Качил я на гърба си и я отвел надалеч от Приказната гора. Неотлъчно бил до нея и бдял над нея, а тя го обикнала с цялото си сърчице на Принцеска. Пътували дълго, толкова дълго, че се изтощили от пътешествието. Видяла Розичка страната на Динозаврите. Красотата на суровата природа, и богатата растителност там, и големите вечни скали. Уморили се те двамата. Почти стигнали на края на страната на динозаврите. Видели много чудеса, макар че били надалече от Приказната гора. Стигнали до края на гората. И там видели друга порта. Портата водела към страната на Изпълнените желания. Спрели се те. Замислили се.
Да преминат ли от другата страна или да стоят тук. Но и в двамата туптели сърца изпълнени с желание за чудеса и решили да преминат от другата страна на вълшебната Порта. Докато пътували били минали години. Принцеската с име на Розичка била станала красива девойка с ослепителна усмивка и дълги коси до петите. Доброто и сърце не се променило. Динозавърчо я обичал безкрайно и бил готов живота си да даде за нея, ако се наложи. Динозавърчо бил станал огромен и силен динозавър. С голямо и смело сърце. Навлезли те отвъд другата страна на Портата, която водела към страната на изпълнените желания.
Динозавърчо казал:
-Имаш ли желание, мила принцесо с име Розичка?
-Имам желание. усмихнала се тя и го погалила по зеленото гръбче.
-Пожелай си и то ще се сбъдне.
Казал Дино на Принцесата.И тя притворила прекрасните си красиви очи и казала:
-Искам да се превърнеш в Принц и да ме обичаш до края на дните си.
И чудото станало. Превърнал се динозавърчо в красив и млад Принц.
И там далече от Приказната гора, от другата страна на гората на Динозаврите при Портата, която отвежда в страната на желанията се сбъднала една мечта! Мечтата на Принцесата с име на Розичка, и били щастливи те двамата, защото се обичали от все сърце, а любовта им била чиста, като бистра сълза. Защото винаги, когато две сърца се обичат дълбоко и искренно , намират пътя към сбъдване на желанията.



Публикувано от hixxtam на 18.05.2004 @ 18:12:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 22:50:09 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Динозавърчо и принцеската" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Динозавърчо и принцеската
от dara33 на 18.05.2004 @ 20:03:01
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
за всички с приказни сърца:)))


Re: Динозавърчо и принцеската
от libra на 18.05.2004 @ 21:01:57
(Профил | Изпрати бележка)
Стопли ми сърцето, обичам приказки...хубави приказки с хубав край..
Благодаря ти.


Re: Динозавърчо и принцеската
от bogpan (bogpan@mail.bg) на 18.05.2004 @ 21:13:26
(Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/
Мечтаела нещо да се промени в живота й, така изпъстрен с преживявания, но тя все искала нещо различно да се случи
и така красавицата превърнала звяра в принц
зад вратата на изпълнените желания
Пожелала си..и той я обичал..докато в един ден
красавицата си казала...колко е хубаво тук но все едни и същи образи виждам..все сладко, сладко...я да видя какво има на Черната река...
И тръгнала в една нощ тихо, незабележимо защото обичала вече самотата на собственото си отражение ...какво станало натам ли...мили деца... тогава си спомнете истинската приказка за Малката кибритопродавачка


Re: Динозавърчо и принцеската
от van-ko на 18.05.2004 @ 22:28:20
(Профил | Изпрати бележка) http://ivan-jk.hit.bg
Приказката много ми хареса, защото още съм на 7 години :)


Re: Динозавърчо и принцеската
от dara33 на 12.06.2004 @ 09:28:15
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Сега ще споделя нещо тази приказка е посветена на мойта сладка племенница, с огрмни очи приличащи на маслинки и дълги къдрави косици. Когато им прочетох приказката за Светло синият балон тя и племенника ми плакаха, и казаха че искат приказки за тях.
Кики каза:
-Рире, искам приказка а момчето и рибката
а тя каза:
-Ие, искам пликазка за динозавълчо и плинцеската.

Обещах им ги и те станаха, надявам се Ви харесват!



Re: Динозавърчо и принцеската
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 26.09.2004 @ 12:34:13
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
)))


Re: Динозавърчо и принцеската
от Grafyt (le_comte@abv.bg) на 30.10.2004 @ 09:40:22
(Профил | Изпрати бележка)
“Защото винаги, когато две сърца се обичат дълбоко и искрено” – и когато е ДЪЛБОКО И ИСКРЕНО, може и да няма “а един ден...”
Хубава е приказката!