| Разделям се с един последен мъж.
Достойно е най-малко за потоп.
А пък вали бездарен, хилав дъжд -
не може даже да оплаче гроб. Зависима от времето стоя
площадна и със изумени вени.
Не чувам онзи писък на кръвта,
но още не е страшно тихо в мене.
Но още не е честна самота.
Един приятел иска да се случи.
Съзирам го през капките едва:
във другия живот ще стане куче.
Във другия живот ще се смиля
и по площада заедно ще крачим.
Но в този... ей сега ще заваля
вместо дъжда. И всичко ще оплача.
Публикувано от BlackCat на 28.09.2006 @ 07:37:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.13 Оценки: 37
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Ама че време!" | Вход | 26 коментара (60 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ама че време! от paveltsvetkov на 30.09.2006 @ 03:11:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.paveltsvetkov.com | Намирам, че в този стих си сложила повече от обичайната си доза тъга.
Това, което най-много ме впечатлява в теб са не конкретните думи (в чието съзвучаване ти без съмнение си майстор), а постоянството - и следователно - лекотата, с които ги редиш.
Тази лекота и това постоянство съдържат в себе си характеристиките на овладения занаят... с цялата му блажена виртуозност, с всичките му смъртоносни капани.
От които - понякога - ти също имаш нужда да се спасиш. |
Re: Ама че време! от butterfly на 01.10.2006 @ 21:46:17 (Профил | Изпрати бележка) | Сетих се за филма, в който героят стана куче /плаках на него и доста мислих дали може да се случи в действителност/.
Не знам, дано да ти помогне приятелят-куче както във филма! |
Re: Ама че време! от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 01.10.2006 @ 07:59:51 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | "... мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал..."
Г.Константинов (И много дълга е нощта)
С поредния Последен се оставяме.
Дъжда е просто режисиран между сградите -
да не е непростимо и слънчево тихо.
Да не познае точно колко по него ще изплача...
И този ми живот пак заприлича на сценарий.
Пак вечер ще го пренареждам, според чашите, и прекроявам.
Ще си измислям приемливи варианти на щастието, (дето пак ми избяга,)
Ще го пренаписвам и възпявам с уличния музикант.
И с приятелите, които ми споделят съдбата...
Едно самотно улично куче се сви до краката ми,
очите му тъжни, безкрайни.
Ще разделя и с него залък -
сигурно в някой друг живот ми е било приятел.
_____________________
|
Re: Ама че време! от 0805 на 28.09.2006 @ 08:19:10 (Профил | Изпрати бележка) | Е какво да ти кажа сега?!
Едва ли има някакво значение, но и аз ей сега ще заваля...
Може ли да те прегърна? |
Re: Ама че време! от RAD72 на 28.09.2006 @ 08:22:50 (Профил | Изпрати бележка) | И на мен въобще не ми се говори!
...и няма да си взимам чадър.
Прегръщам те! |
Re: Ама че време! от angar на 28.09.2006 @ 08:48:00 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ама че стихотворение!
Достойно е най-малко за потоп!
Площадно и със изумени вени!
Но две думички според мен трябва да се сменят. Да две места да стане:
"Разделям се с един ПОРЕДЕН мъж."
И
"Във другия живот ЩЕ СТАНА КУЧКА!"
Защото откъде знаеш че мъжът ще е последен? И защото ти в другия живот трябва да се променяш, за да го приемеш; той защо трябва да стане куче, за да го приемеш? |
Re: Ама че време! от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 28.09.2006 @ 09:06:00 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | Ще те захапя за... глезена! Но няма да стисна със зъби, за да не те заболи и физически - че то сигурно душата те е боляла, когато си писала това. Радостта по-трудно поражда толкова красив стих - защо ли?... |
Re: Ама че време! от margi на 28.09.2006 @ 09:13:10 (Профил | Изпрати бележка) | ех, че дъжд заваля...ама да знаеш винаги има циганско лято:))) |
Re: Ама че време! от ESEN (z55@dir.bg) на 28.09.2006 @ 09:26:35 (Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | В това време, каквото и да кажа ще е бездарно като този дъжд, който вали навън...
Силен и болящ е стихът ти! Е, може би това е смисълът на един толкова тежък момент като раздялата, (като последната раздяла, която после може да се окаже и поредна) - да се роди този стих.
Нека вали! След дъжда има дъга и нова красота. Дори след потопа. |
Re: Ама че време! от Izabella на 28.09.2006 @ 09:35:02 (Профил | Изпрати бележка) | Дъждовна му работа...
А аз обичам да вървя из дъжда без чадър и да си свиркам.
Трябва да опиташ;)
Знаеш ли какви мелодии се получават, а;) |
Re: Ама че време! от Nadie на 28.09.2006 @ 10:08:17 (Профил | Изпрати бележка) | Първото четиристишие е като изстрел между очите. Ужасно силно. Второто четиристишие е по-слабо като заряд, но все пак се държиш на положение. Обаче от там нататък нещо се загубих, обърках се и емоцията избледня. Краят също е силен, но направи нещо с тези шест стиха преди него, моля ти се! Толкова хубаво можеш да пишеш! |
Re: Ама че време! от Merian на 28.09.2006 @ 10:11:09 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | много "камелийско".....ей тъй глупаво започвам, сигурно защото много, много ми е познат този вътрешен дъжд.
"Но още не е честна самота..." си е тема за цял роман, многотомен....
Поздрави, Камелия! |
Re: Ама че време! от HAVA на 28.09.2006 @ 11:48:38 (Профил | Изпрати бележка) | "Разделям се с един последен мъж.
Достойно е най-малко за потоп.
А пък вали бездарен, хилав дъжд -
не може даже да оплаче гроб.
............................................
................ей сега ще заваля
вместо дъжда. И всичко ще оплача."
Ако се позамислиш малко -
ПРАВА СИ ДА Е ПОСЛЕДЕ
(в живота ти) и този бездарен мъж!!!
Тогава защо се `хабиш бе дете?!
или ти харесва да си поплачеш
(ей така, за спорта?!)
:) горе главата - светът е пълен
с...хм, бездарни... и последни
по-след-дни... :)
Прегръщам те горещо, за да те подсуша от дъжда
щото друг едва ли ще се сети, че след това ще ти е студено...:) |
Re: Ама че време! от diter (mkraev@mail.bg) на 28.09.2006 @ 12:43:20 (Профил | Изпрати бележка) | Безспорно много талантливо стихотворение! |
Re: Ама че време! от Leni (lorabg@abv.bg) на 28.09.2006 @ 14:13:08 (Профил | Изпрати бележка) | Но още не е честна самота
....
дано той го заслужава,любима жено. или поне един път:) щото, ти знаеш да го можеш. надявам се да не си тоооолкова уморена. гуш:) |
Re: Ама че време! от regina на 28.09.2006 @ 14:30:20 (Профил | Изпрати бележка) | Ах, ти...какви дъждове само правиш... |
Re: Ама че време! от roza1 на 28.09.2006 @ 16:10:03 (Профил | Изпрати бележка) | Във другия живот ще се смиля
и по площада заедно ще крачим.
Приятелите в твоите произведения имат вкус на старо вино, което все чакаш да отлежи още..
И се питам защооооооо!?
Вероятно........ заради дъжда...
Поздрави! |
Re: Ама че време! от phifo на 28.09.2006 @ 18:59:10 (Профил | Изпрати бележка) | Силно и вълнуващо стихотворение! Изглежда внимателно си се вглеждала и вслушвала в себе си, за да напишеш това... Образите са интересни и изненадващи. Но ти ги умееш тези неща.
Искрени поздрави! |
Re: Ама че време! от rosy88 на 28.09.2006 @ 20:21:26 (Профил | Изпрати бележка) | Когато се насъберат много облаци, даже и от най-розовите да са - очаквай валежи!!!
Но след тях грейва слънце
и дъга можеш да видиш....Многоцветна...
Пък и както е казал поета:
но още не е страшно тихо в мене.
Но още не е честна самота.
Признавам си без срам,че съм ранена,
но още вярвам в нея. В любовта...
Усмихни се слънце:)
Ако не на друго поне на колажа ,който се напънах да ти сглобя:))
|
Re: Ама че време! от Meiia на 29.09.2006 @ 17:45:50 (Профил | Изпрати бележка) | Как се коментира нещо такова?!?!
Всеки стих е поне като за два и вали, вали поезия...
А пък да виждаш в проекция си е и радост, и болка. "Честна самота"- почти като термин го възприемам за онова мълчание, което ни прави по-силни. А дали по-щастливи, не знам. Зависи как сме устроени, може би...
Тъжно разкошно! |
| |