За някои е тъй рутинна гледката -
тела, спокойно легнали на пясъка.
Но приближа ли - губи тон сърцето ми,
а уж видял съм много. Тъй ужасно е
да видиш братята си с перки счупени,
издавени като матрос в подводница,
заклещен между въздуха и времето.
Дали по-важно е да има улов
или да няма риск да се удавят
най-палавите романтични рицари -
онези, дето обитават кораби,
лежащи от столетия на дъното?!
Да отговориш просто невъзможно е,
но гледа Бог. И ще ни върне тъпкано
мълчанието пред камара трупове,
небрежното изхвърляне от мрежите,
и липсата на знаци ултразвукови,
крещящи на делфински: "Тук опасно е!".
А казват, умни същества са: хората,
делфините, маймуната и кучето.
Съмнявам се относно Homo sapiens.