Дъждът ли спря в очите ми
или съм
твоята пустинна буря?!
Бодли на кактуси са думите
по билото на
призрачните чувства...
Като попукани от жажда
устни
дълбае в мен гласът ти,
спира...
до отрицанието на
внезапното ни отражение -
и вместо "преди",
съм аз,
а ти във нея се оглеждаш,
като следа във пясък,
която спори с вятъра...
Стрела безпътна е
онази, в теб,
частица на зачатие,
с която
разпознавам същността ти...
Мираж неистов съм...,
а времето -
разпятие...