някои хора не полудяват никога.
а аз понякога лежа зад кушетката
по три или четири дни.
там и ще ме намерят.
херувим, ще си кажат и
ще ми сипят вино във гърлото
ще ми разтрият гърдите
ще ме напръскат с масла.
тогава ще се надигна с рев,
ще крещя, ще бушувам -
ще проклинам тях и вселената
попилявайки ги навред
из поляната.
ще се почувствам далеч по-добре,
ще седна на препечен хляб и яйце,
ще тананикам мелодийка,
внезапно ще стана обичлив като
розов
преял кит.
някои хора не полудяват никога.
как ли ужасен трябва да е животът
който живеят.