Парадно, арогантно лицемерие
последните копнежи изтъргува,
разпаря ги, разяжда ги, засажда...,
отровни гъби раснат-душесмучия.
Копнежите разлагат се зловонно,
изпълват въздуха с мъртвешка сила
и вятъра от мириса прогонен
накрай света побягва да се скрие.
Душата се прикрива непохватно,
ридаят в нея болките порасли,
вонята тежка ноздрите и хапе
и тя крещи: Върнете ме обратно!
Пътува дълго-жалка, безизходна,
набожда се на тръни и стърнища
и бавно търси старата походка,
която си лети, когато иска.