автор: nafaka

Погледът на този мъж се стича
по тялото ти като летен дъжд.
Мокър, молещ, разсъбличащ,
хлъзгав, рукнал изведнъж.

Очите ти проблясват бавно -
следи от охлюв по стебло.
Потайни, сини, много жадни
за дъх на пот и на зебло.

Зениците ми - черни, глухи,
просъскват тихичко и чакат.
И как оттука да си тръгна -
ключът домашен е в ръката ти.