автор: alisa

Обичам или не те обичам,
все те имам нечестно.
Виждал си ми очите.
Този прочетен вестник,

дето любов се казва,
нещо не ми е по мярка.
Който измисля празници,
после си сърба попарата.

Кратичка като името ми
не е любов, а умиране.
А гледам, че идва зимата,
време е за обиране

и на торбите, и крушите.
Пилците...те са ясни.
В тебе ли да се сгуша?!?
Вечеря пред празни ясли.

Нощите стават дълги,
дните-безсрамно къси.
Никой не ме е лъгал.
Смуках си го от пръстите.

Ден ли година храни?
Аз ти нахраних живота.
Мога да ближа рани.
Малко солено е мокрото.

Сол ли със теб делихме
или меда от кацата?
С кукувица роднина -
няма къде да кацна.

Обичам или не те обичам,
все те имам нечестно.
И съм ти трън в очите...
И ...те превръщам в песен.