автор: Freya

Не е тъжно и не търся драма -
(Искам толкова неща да те попитам...)
всичко в мене ще направя слама,
ще запаля клечка от кибрит,
цялата за миг ще стана пламък,
в есенна трева ще се превърна...
Не е тъжно! Казах, няма драма -
(Ще ми се поне да ме прегърнеш...)
нивите така горят на село,
ще погледам и ще се обърна -
чудя се дали съм толкоз смела,
в пепелта си сам-сама да вляза...
За сега стоя, смирено свела,
свърнала глава, повтарям: "Казах,
не е тъжно и не искам драми..."
(Вярвах ти, защо не ме опази...)
Ще горя и ще изгасна няма,
тиха като вятър във полето,
на въздишка цялата ще стана,
няма и за миг да ме усетиш.
(Искам да заспя на твойто рамо,
всичко, дето пазя, да изплача...)
Колко да повтарям - стига драми!
Днес небето е безумно мрачно,
не, не са сълзи, а просто дъжд,
есента безмилостно ще грачи,
в клоните довечера ще стърже,
после ще побегне подивяла,
аз пък ще я гоня да я вържа...
Зимата след нея ще е бяла,
ще попари всяко зрънце жито -
толкова съм друга - как угаснах...
(А онази, клечката кибрит,
знаеш ли, че всъщност ти я драсна?)