Дойде време и с теб да поговорим, а?
Или по-скоро, дойде време да ме послушаш мъничко.
Ти си некадърник.
А пък ако вярно си ни създал по свой образ и подобие, си и урод на всичкото отгоре.
Това ли ти беше мерака, да ни джаснеш накрая ей така, на метеното, да се пулим във всичко и да те назоваваме с всевъзможни имена, чиято най-висша цел е да се отдалечат максимално от истината?
Или просто искаше да се погавриш?
Глупак.
Но аз всъщност какво ли се обръщам към теб, като знам, че не съществуваш, май към другиго трябва да се обърна. Примерно...
Към теб, читателю. Да, „Точно ти!", както се пее в една изключително дълбока и възвисяваща песен, която съм принуден да слушам всеки ден. Аз много неща съм принуден да слушам и търпя всеки ден, впрочем, но това е дълга тема.
Ти, така като се позамислиш мъничко... що за бог ще да е тоя воайор отгорце, а? Вложил ли е малко мисъл като те е омесил от калта или глината там и ти е дъхнал с грозния си дъх? Не се ли чувстваш грозен отвътре, читателю? Не? А така, браво бе! Ми ти си за завиждане тогава! Ама верно ;), да не ме будалкаш нещо? Нито отровен, нито опорочен, нито нищо, тъй ли... чист като майска роса, а? Е, супер, де да бях и аз като теб, ама уви - аз съм порядъчно отровен вече и няма изгледи да се оправя. Де да бяхме всички като тебе... тогава и от бог нямаше да имаме нужда сигурно...
Ама аз се отклонявам... ми че скарай ми се де! Знам, че ти се иска.
Нищо, че не съществуваш, Велики Боже, аз пак ще ти говоря, защото много обичам да говоря, пък май на събеседника ми му писна (пък и на мен ми писна нещо от него). Та, некадърник си, както вече казах. Защо ли? Ами защото... примерно аз - така като ме гледаш, просто обикновен нещастник, средностатистически да го кажем - мога да се справя много по-добре с работата ти.
Учуди ли се? А, така. Ама на теб нали уж ти писна? Е, нищо, и с теб ще продължа да говоря, щото все пак е по-приятно събеседникът ти да съществува. Та, какво имам предвид ли? Ми... Да речем, че ми е хрумнало решение как света да не е така гнусен и единственото, което не ми достига е мъъничко от безграничните сили на тоя кютук, дето ни зяпа отгоре. Не ми вярваш? Оф, ма аз кво ли съм тръгнал да се занимавам с теб изобщо!?
Иии... аз подобно на блудния син и черната овца (или заблудената овца беше, не съм много запознат) пак се завръщам при тебе, Господи, и то с горчиви сълзи на очи, и веднага, в изповедно-лирична форма дори, ти съобщавам на ушенце моята молитва:
Със ангелите си, крилатите,
дари на хората... емпатия.
Ма ти какво се пулиш пак, бе! Нали ти казах, че няма да се занимавам с теб. Е, хайде, добре. От мен да мине. Ще ти обясня. Накратко - човекът е егоист, тва и баба го знае. А и всички приказки за алтруизма са си чиста проба бабини дивитини. Обаче... може би има едно средство той да престане да бъде такова себично добиче и то е именно в душата му (или по научному, в този сектор от мозъка, който отговаря за чувствата) и едни умни хора са го нарекли не другояче, а точно - емпатия.
Алтруизин ли? На Лем бил? Ама ти какво, да не ме взимаш за изкопаемо някакво бе! Чел съм го, разбира се. Аз за друго нещо говоря, толкова ли не можеш... Бе, ай, сиктир!
Ти поне ме разбираш, нали, Вездесъщи? Знаеш точно какво имам предвид. Знаеш и какво си мисля, нали? - Защо са ни всичките тези звезди, галактики и мъглявини, защо е този омайващ и плашещ безкрай, защо е цялата тази красота около нас, като отвътре сме грозни? Не е ли това чиста проба некадърност? „Свободен избор" ли? Я не ми минавай с тия простотии! Какъв избор видя, че не ми е ясно. Аз имам ли избор! ... ИМАМ ЛИ!... Тогава кви ми ги плещиш за избор?
Е? Що не ми цвъкнеш малко силица да го извърша това, пък после си я вземи, а? После всичко си вземи ако искаш. Всичко. Или ти сам го направи. Не можеш? А не можеш, а! А на колко хора го нацвъка този „дар", за да им се хилиш отгоре? Колко души очерни и съсипа? Отговаряй де! Защо мълчиш...
А-а-а, ти заради друго не можеш... Ма и аз съм бил бая глупав - ти понеже не съществуваш и затова... И все пак, какво като не съществуваш, това да не мислиш, че оправдава мълчанието ти? Защо ме караш тогава да ти говоря и сам да си задавам въпроси, за да продължа?
А ти, читателю? Защо мълчиш и ти?... И ти ли си като него?