"Няма смисъл
от перки
щом посоката
грешна е
и последните
спирки
са ясни.
Няма смисъл
от скок
щом небето
таван е
и последният
срок
е фатален.
Няма смисъл
от писък
щом звездите
са глухи
и раздават
по списък
мечти
и хралупи.
Няма смисъл
от смисъл
щом последната
мисъл
мърмореща
е парче
от метал.
Време е
да се гнервираме!" -
каза Карлсон
влетял
през прозореца.
И отпускайки
жили,
в протегната лапа,
малка кифла позната -
Луната се хили.