дъжд
бавен сякаш нарочно забавящ и подреждащ капките си
в някаква мозайка от локви, от лица и пъстри чадъри
се е нанесъл в града ни и в косите ни
няма светкавици, няма огромни черни облаци
небето е бяло като нарисувано с четка
а ние се разминаваме между двата тротоара
като капките падащи в локвите
тогава може би си най-близко до всички наоколо
сякаш някаква обща вълна ви е понесла нанякъде
не ги виждаш, не ги усещаш, не ги познаваш
но искаш да виждаш само ония чадъри поклащащи се към небето