автор: paparakapv

"Към хоризонта болката е свята"
Иван Овчаров

И няма граници,
когато сенките
се сливат.
Разпадам се
на смисъл
и понятие....
Безмълвието
е оръжие на слабия.
А словоблудството-
присъщо
на глупака.

От Бездната изригват всички думи
и там се връщат, когато са написани.

А кратките етапи
във живота ми
от дупка в дупка
са модел на съществуване.
В такива мигове
дори физичните закони
са ми чужди
и адски трудно...
се обичам

Към Бездната са всичките ни пътища
и там се ражда първото зачатие.

Понякога избухвам
като писък,
а сетивата вече
не поемат възприятия.
Безумно крача
към поредното
пропадане.
Зная винаги
имам къде да се върна.

До Бездната е само малка крачка -
бездънната ме мами пак обратно.

И няма граници,
когато сенките
се сливат.
Тогава стиховете
онемяват
от беззвучие,
а думите ми
се превръщат
във предатели.
Тогава всъщност
осъзнавам,
че Бездната-
това съм Аз.