Любовните си рани закопавам
във памет податлива като глина,
...изстиват бавно статуите, стават,
след времето потеглят да го стигнат.
Но болката напразно акостира
и чужди-бреговете я посрещат,
и чуждата-любов се разотива,
открила, че е срещата погрешна.