автор: nara

Нощта отново пада и обргръща града с черния си плащ.
Отново сяда в стаята си и впрерила поглед в звездите, мислите ми пак летят към теб. Липсва ми времето прекарано заедно, липсват ми случаините допири на ръцете ни ... усмивката на устните ти ... и пламъка в очите ти. Сега от очите ми се отронва една предателска сълзичка, изтривам я ядосана с ръка. Силните момичета не плачат, силните момичета се справят с проблемите си. Аз нали съм силно момиче? Защо тогава тази мъка забулва погледа ми? Не не плача... Разбираш ли не плача? Немога да плача за толкова красиви мигове, немога да плача за толкова пълноценни дни. Немога а и нетрябва.
Някои ден ще осъзнаеш колко силна е била любовта ми към теб. Някои ден ще разбереш колко сълзи сам изплакала. Някои ден, но не сега...
Когато този ден доиде, моите сълзи ще са изплакани и очите ми пресъхнали.
Тогава аз ще сам свободна, а ти?