Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 0
Всичко: 439

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОбител за нежни души
раздел: Разкази
автор: pc_indi

Къщата я наследих от баба ми. Много е стара . Преди много години нейният дядо довел в тоя край семейството си, за да избягат от дифтерията, която върлувала тогава в родното му място и взела много жертви.
Високо в планината е, а най-близкото село е на около десет километра. Баба ми ми е разказвала, че мястото е свещено. Заредено сякаш с космическа енергия. Наблизо имало езеро, за което древните предания говорят,че било вълшебно. В него звездите се отразявали, дори когато били скрити зад облаците, а водата му била целебна за очите - оправяла зрението.
Никой не беше стъпвал тук от години. Когато се пенсионирах, си прехвърлих пенсията в местната поща, взех малко багаж и дойдох да живея тук. Много разочарования ми поднесе живота. Така и не успях да понеса лъжата като даденост. Мога да приема и най-тежката истина, без да променя отношението си към някой, но и най-дребната лъжа променяше отношението ми завинаги.
Дъщеря ми и внуците отдавна живеят в чужбина, а преди три години при нея замина и сина ми. Получи стипендия и сега учи там. Не го очаквах от буйната му натура, но той ме изненада. Там са по-щастливи, отколкото тук, а щом те са щастливи, щастлива съм и аз. Но и не мога да живея за едното месечно обаждане по телефона и за чистосърдечното, но хипотетично и недостатъчно: "Ще гледаме тая година да дойдем да те видим!"
Бях уморена. Бях уморена от всичко-включително и от самотата.Имах нужда от зелена съзерцателна тишина и спокойствието на отшелническия живот. Доколкото беше по силите ми, постегнах къщата, разработих си една скромна градинка, взех си няколко кокошки, а това, което не можех да произведа сама, си го набавях от магазина в селото.
Обикнах самотата. Не защото мразя хората - напротив! Прекалено много ги обичах. През всичките години живот сред тях, раздавах сърцето си, раздавах душата си и макар, че и много радостни моменти съм изживяла, ударите, които получих изчерпаха почти до капка съпротивителните ми сили. Оказа се, че обичайки всички останали, съм забравила да обичам себе си. Веднъж сама обезличила се, нямаше как да ме обичат другите. Нямаше кого да обичат. И се оказа, че в следствие на това, че не обичах себе си достатъчно, не съм обичала както трябва и другите. Не съм обичала както трябва и съпруга ми и той ме обичаше така, като аз се обичах-нескопосано. Когато се заобичах, започна да ме обича, дори повече отколкото имах нужда, но на мен вече не ми беше интересно. Сега съм спокойна, защото благодарение на мойто "необичане", сега го обичат така, както искаше да го обичам аз. Поне него да не го мисля! Щастлив е, а това прави и мен щастлива и което е най-важното-свободна. Дойдох тук да намеря себе си и да се съхраня. Нямах намерение да взимам други хора, но когато видях Белязаната, веднага разбрах,ч е има нужда от помощ. Едната страна на лицето й беше скована от фациалис и окото й нервно примигваше. Огромен белег започваше от устните и свършваше при скулата. Мъжа й я оставил много отдавна, а преди около година починал и сина й. Снаха й я изгонила и спеше в една тръба до реката. Взех я при мен и заживяхме двете. След известно време дойде и Особняка. Какво го е довело до къщата, не знам. Той не говори. И дума не произнася. Мълчаливо се съгласява, или упорито отстоява по своему това, за което смята, че е прав. Чувала съм го да говори на животните,но не показах, че знам. Просто влезе и заживя с нас, сякаш винаги е било така. Набавяше дърва за печката, носеше вода, пазаруваше, изобщо, справяше се добре с мъжката работа. С времето започнаха да идват различни хора със своите житейски драми, търсещи спокойствие и за да изплачат болката си. Някои си тръгваха след ден-два, други оставаха повече - докато постигнат вътрешното си равновесие и си тръгваха.
Мислех, че ще живея уединено, но бях заобиколена с хора повече от когато и да било. Но това не ми тежи, всички хора, посетили дома ми бяха чисти и нежни души, които не успяваха да се справят с агресията и житейския хаос. Които трудно се възстановяваха след всяка житейска травма. Хората от селото започнаха да наричат къщата "Обител за нежни души". Но не с лошо чувство - дори ни обичаха .
Преди време дойде един художник от селото, който цял живот е рисувал църкви и манастири. Изяви желание да изрисува къщата безплатно. Не с религиозни рисунки, а с успокояващи сетивата картини. Не го питах защо го прави. Явно беше някаква вътрешна негова потребност. Рисуваше и други неща. Понякога излизаше в гората и се връщаше с някой пейзаж, или друго, което е събудило въображението му. Един ден излезе и когато се прибра, беше много развълнуван.
- Погледни! - каза и ми поднесе платното, което беше нарисувал. Наистина беше много талантлив. Беше нарисувал сърна. Имах чувството, че ще изскочи от платното - като истинска беше.
-Стоеше си на една поляна. Сякаш изобщо не ме усети, а гледаше към мен. Може да е била сляпа. Дали ослепяват сърните?...
Той говореше оживено, а аз се взирах в платното онемяла.
-Милостиви Боже!- едва успях да промълвя - Какво е това?
- Ами... сърна... - някак разочарован от възклицанието ми отвърна художника.
- Не... това! - обърнах към него платното.
В очите на сърната беше изобразено лицето на мъж. Наистина, някак загадъчно, но все пак ясно се виждаше.
-Странно... - не по-малко шокиран беше и той - Аз... аз просто рисувах това, което виждам... Вярно, бях въодушевен, но... Много странно...
Цяла вечер обсъждахме тази странна картина. Как се е получило, дали е някаква игра на светлосенки, дали си е мислил за някой, който напомня за мъжа в очите на сърната в този момент... Предполагахме какво ли не, но така и не стигнахме до някакво логично обяснение. На другия ден излезе и се запъти пак към онази поляна. Искаше да види дали сърната е все още наблизо. След малко се върна запъхтян и взе Особняка със себе си. Не след дълго се появиха. Носеха я. Беше ранена в глезена. Куршума беше заседнал в костта и доста се потрудихме докато го извадим. Направихме й компрес и я превързахме. Беше много кротка сърна. Лежеше и се взираше някъде над нас. Художника каза, че е същата, а я сравнихме и с картината - наистина беше тя. Разгледахме очите й, но нямаше нищо необичайно в тях. От къде се беше появил този образ в тях на картината, беше пълна загадка. Постлахме й в плевнята, сложехме й вода и понеже наближаваше полунощ, решихме да легнем и ние. На другия ден първата ни работа беше да отидем да видим сърната. Но на одеалото, което бяхме постлали, личеше само вдлъбнатината от тялото й. Нея я нямаше.
- Явно си е тръгнала... - опитваше се да си обясни това художника - Те животните бързо се възстановяват... Ама много странна работа...Хм...
Тогава видях жената. Беше се свила в един от ъглите на плевнята. Много странни хора са минавали през нашата обител, но това, което ставаше, минаваше всякакви граници. Седеше си кротко, имаше леко отнесено изражение, а по устните й сякаш танцуваше много лека, едва доловима усмивка. Попитах я коя е, от къде идва, но нищо не казваше. Просто седеше и си мълчеше. Прегърнах я през раменете и я поведох към къщи. Беше с дълга рокля - като роба, чиста, сякаш не е катерила планината, а се е появила от нищото. Нямаше видими наранявания, нямаше измъчен, или нещастен вид. Напротив - сякаш знаеще нещо, което другите не знаят. Почти целия ден изкара на пейката под стария дъб. Не реагираше на опитите ми да я заговоря, за това реших да не я закачам. Каквото и да беше преживяла, явно бе намерила начин да го преодолее и се нуждаеше от спокойствие. Хапна главно плодове и си легна рано. На другия ден направи същото - седна на пейката и зарея поглед някъде, където аз явно не можех да видя.
-Странна жена - каза художника - От къде ли се взе ?Вероятно, като е влязла в плевнята, е подплашила сърната и тя е избягала. Чудна работа! Но е красива... Ще взема да я нарисувам.
Седна край нея и започна да я рисува, а тя сякаш изобщо не го забелязваше. Рисува до късно и остави картината на пейката да изсъхне. На сутринта мълчаливо ми поднесе платното. Имах чувството, че сърцето ми се опитва да излезе от някъде, но не намирайки от къде, се блъскаше навсякъде в мен. В очите на жената беше изобразено лицето на мъж. Същия като този в очите на сърната. Без да се замисля, хукнах при нея. Тя все така седеше мълчаливо под дървото. Повдигнах леко края на роклята , за да видя глезена й. Имаше белег. Като от куршум.
Не можехме да си обясниме нищо. Беше извън представите ни за реалност.
-Това е абсурдно! - говореше художника - Нереално е... И кой ли е този в очите им? Ако беше ловец, щеше да вземе сърната... Който и да е, явно не го е направил съзнателно... Може дори да не е разбрал...
Както и да го мислехме, обяснение нямаше. От тогава всичко за отшелническия ни живот се промени. През известно време художника и Особняка носеха в къщи ранени сърни, които на другия ден изчезваха, а вместо тях, се появяваше някоя жена. Художника рисуваше и историята се повтаряше. Винаги в очите на сърните и на жените се появяваше лицето на мъж. Лицата винаги бяха различни - с волеви изражения, с деликатни скули, с чувствени устни, със свъсени вежди, красиви и не толкова красиви... Различни.
Превързвахме глезените им, оставаха известно време и после си тръгваха. Тръгваха си като преродени. Не си спомняха нищо за това раняване, но изглеждаха пречистени и спокойни. Нямаше да разберем нищо за този феномен, ако не се бе появила една жена, която помнеше някои неща и повдигна завесата. Звучеше невероятно. Като легенда. Имало такива жени - с много фина настройка на сетивата, много нежни и чувствителни. Наричали ги Бягащи сърни. Били като олицетворение на любовта, която все бяга и бягайки, застига. Така и те все бягали и търсели онази единствената и истински чиста любов. В очите им с раждането бил запечатан образът на тази любов, а и техния образ бил запечатан в очите на мъжа. Имало сама два начина да спрат да бягат и да съблекат сърната от себе си. В мига, в който срещнели мъжа от очите си и откриели себе си в неговите, техния бяг спирал. Достигали любовта. Имало такива, които цял живот бягали и все се разминавали и не стигали до него. Те си оставали сърни. Ако срещнели такъв, който не бил в техните очи, но те се окажели в неговите, също оставали сърни и техният бяг продължавал. Но ако срещнели мъжа от очите си, но в неговите се окажел образът на друга жена, тогава техният бяг спирал. Но никога не достигали любовта.
Странна и фантастична история. Направо невероятна. Беше ми малко мъчно за тези жени, че наивно вярват в това. А истината периодично лежеше простреляна в краката ми. Не любовта, а куршумите спираха бягащите сърни. Но макар и болезнен, това също бе начин да се спре безсмисления им бяг.
Една вечер бяхме седнали на пейката и се наслаждавахме на спокойната, колоритна и топла есенна вечер. Особняка се отправи все така мълчаливо към къщата и се върна с някакъв предемет. Беше малка картина. Подаде ми я безмълвно. Беше портрет. Неговия портрет. Може би, значително по-млад, но беше той. А в очите му ясно бе отразено лицето на жена... Моето лице... Сърцето ми се беше качило в гърлото и не можех дума да обеля. Беше наистина невероятно! Та аз... не го познавах. Нямах спомен да съм го виждала... Може би имаше нещо едва доловимо, но по-скоро можеше да ми прилича на някой... Не... нищо ни со спомнях.
Художника не беше на себе си. Кълнеше се, че той никога не е правил портрет на особняка. Той самия, все така мълчеше. Единствено една лека усмивка, която преди я нямаше, леко танцуваше по устните му.
Тази вечер отказах да ме рисува. Бях много объркана, мислите ми се сменяха една през друга, без да достигнат някаква завършена форма. На другия ден ми направи портрет. Когато боите изсъхнаха, и се осмелих да погледна платното, той беше там. Образа на Особняка беше в очите ми.
Не можех дума да произнеса. Не можех и да мисля. Опипах нервно белега на глезена си. Нямах спомен за него, но все мислех, че е от една катастрофа, която претърпях преди време. Заразглеждах го. Наистина приличаше на белег от куршум...


Публикувано от hixxtam на 18.09.2006 @ 21:10:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 16


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 06:51:04 часа

добави твой текст
"Обител за нежни души" | Вход | 14 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Обител за нежни души
от homunculus на 18.09.2006 @ 21:33:52
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html
:)
Различни очи.
Една следа.
:)


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 18.09.2006 @ 23:14:21
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Нещо такова.Да си в нечии очи,той да е в твоите и да гледате в една посока.
Благодаря за отзива!:)

]


Re: Обител за нежни души
от kristi на 18.09.2006 @ 22:42:45
(Профил | Изпрати бележка)
Инди, омагьоса ме, приказнице!!!
Ще ги сънувам тези сърни....
Прегръдка!


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 18.09.2006 @ 23:19:02
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
От време на време се оставяй на приказното и не говори за тях в трето лице:)
Прегръдка и от мен!

]


Re: Обител за нежни души
от radi_radev19441944 на 19.09.2006 @ 00:21:47
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Инди , ама то това хем е приказка , хем е много сериозно. Сигурно има и самодиви там по това място.


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 00:44:23
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Естествено!Не ставай смешен.Самодиви,елфи,фавни,дриади...Навалица голяма:)))

]


Re: Обител за нежни души
от radi_radev19441944 на 19.09.2006 @ 18:11:07
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
А случайно да търсят там бодигард или масажист?

]


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 19:51:10
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))До колкото разбрах,щели да обявят кастинг за бодигард,който да пази резервата от наплив на любопитни туристи,както и самите туристи от дивите обитатели,но условията и изискванията били доста тежки.

]


Re: 4.
от regulus на 19.09.2006 @ 01:58:49
(Профил | Изпрати бележка)
Преди 4 дни НАИСТИНА си купих шапка - кожена, с широка периферия, тъмнокафява. Горко й - изхвърлена от сега!..


Re: 4
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 02:09:09
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
След стиха,който си написал,няма и да си купувам.
Благодаря ти...

]


Re: Нищо.
от regulus на 19.09.2006 @ 02:18:22
(Профил | Изпрати бележка)
За нищо!
А и сърните не носят шапки!
Много е хубаво!

]


Re: Нищо.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 02:25:28
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))))))))))))
Представих си сърна със шапка.
Виж,каски като че ли на тоя вид сърни повече ще им тичат.
Благодаря ти и за настроението.
И се радвам,че ти е харесал разказа.:)

]


Re: Елен.
от regulus на 19.09.2006 @ 02:29:26
(Профил | Изпрати бележка)
Много!
Не знам, едва ли е мястото да го казвам тук, но един приятел има следното сравнение: "Отива му като на елен... сутиен!" Та сърна с шапка не е зле!..

]


Re: Елен.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 02:45:26
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Но пък на елените им отива шапка."Стетсън" примерно.

]


Re: Ламя.
от regulus на 19.09.2006 @ 02:53:12
(Профил | Изпрати бележка)
Да бе! Отива им като на ламя синджир!!!

]


Re: Ламя.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 02:59:46
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ами да!На ламята й отива синджир!Някак й е нужен дори.Поне на ламята в "Шрек" й отиваше.Ако гледаш анимация.
Аз гледам анимационно на целия свят:)

]


Re: Обител за нежни души
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 19.09.2006 @ 02:37:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
!!!!


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 02:46:31
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти!
Поздрави:)

]


Re: Обител за нежни души
от 0805 на 19.09.2006 @ 09:18:36
(Профил | Изпрати бележка)
Искрени поздравления!:)))
"А истината периодично лежеше простреляна в краката ми." - това (и не само това) ме улучи съвсем точно! И не в глезена...;)


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 15:47:39
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Така е.Знаеме си я истината,ама айде де...
Благодаря ти за отзива!
Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Обител за нежни души
от miglena на 19.09.2006 @ 21:52:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
!!!!! Охооооо, каква шеметна история!
Преплиташ разумни мисли с необясними феномени по начин, по който всичко изглежда напълно действително, обичам такова преплитане: много стилно и образно, с наслада и удоволствие следвах полета на въображението ти :)))))


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 19.09.2006 @ 23:43:56
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Полета на въображинието е твоята стихиа,вълшебна!
Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Обител за нежни души
от Nadie на 21.09.2006 @ 14:07:45
(Профил | Изпрати бележка)
Виж, това е красиво!


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 21.09.2006 @ 15:08:22
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)Благодаря ти много!
Поздрави!

]


Re: Обител за нежни души+++вп
от hudojnika (velimir.petrov@dir.bg) на 24.09.2006 @ 11:23:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.velimirpetrov.dir.bg/
Ще трябва да прегледам/опипам визуално глезена; да си нося ли боите... с кошутите какви ли не работи се случват...


Re: Обител за нежни души+++вп
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 24.09.2006 @ 12:13:53
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Верно,при тебе е лесно.Ще съчетаеш полезното с приятното.Първо я рисуваш,пък после...каквото - това.
Поздрави!

]


Re: Обител за нежни души
от vglg на 27.09.2006 @ 11:42:44
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря за красивата история


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 27.09.2006 @ 16:03:44
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)И аз благодаря за отзива!
Поздрави!

]


Re: Обител за нежни души
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 27.09.2006 @ 12:38:36
(Профил | Изпрати бележка)
Инде, прочетох отпреди разказа ти - който бих поставила в Приказки за възрастни...
Браво, момиче, браво!!!!!!
:-*******


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 27.09.2006 @ 16:05:04
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Гуш:-*****

]


Re: Обител за нежни души
от esperanca (medina@dir.bg) на 05.06.2007 @ 09:16:13
(Профил | Изпрати бележка)
Искам да дойда в твояна къща, ще ме пуснеш ли...искам да ме нарисува художника...


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 05.06.2007 @ 21:25:34
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Добре дошла си!:)))

]


Re: Обител за нежни души
от Hecate (kate_hecate@yahoo.com) на 27.06.2007 @ 04:27:06
(Профил | Изпрати бележка)
Трогна ме до сълзи и като казвам сълзи наистина ме разплака от умиление, не ми се беше случвало от Жерминал насам /преди дългиии години/, благодаря ти. Много ти благодаря.


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 01.07.2007 @ 23:47:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти, че си прочела и харесала! И само сълзи от щастие ти желая!:)
Топли и сърдечни поздрави!:)

]


Re: Обител за нежни души
от mamontovo_dyrvo на 20.12.2014 @ 00:18:47
(Профил | Изпрати бележка)
Кка съм те изпуснал? Много силно! Вече съм ти почитател!


Re: Обител за нежни души
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.12.2014 @ 23:35:35
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря за доверието и дано го оправдая! :)
Поздрав!

]