Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 2
Всичко: 865
Онлайн сега:
Отдавна засуках мустака, детето ми...
Преди да науча какво е мустаци -
едно момиченце примигваше
(ресниците му си играеха със плитките,
поточето тогава помнеше, че е река)
как лодчицата ми от вестника на татко
(тогава буквите се казваха драскулки
и смисълът им беше по-неуловим
от мряна взряна във прозрачното)
тържествено долита във нозете му.
Засуках го с усмивката на баба ти.
Признавам, това е коментар. Но още ме топли. И исках да ви го подаря. Без претенции. Роди се като отговор на отговор на отговора :) на мой коментар от kult:
"лунa ли?
Резенче зaхaросaнa ябълкa виси от тaвaнa.
Беше цялa ябълкa, но всякa вечер изяждaх пaрченце и нaкрaя остaнa едно резенче, извито кaто мaлкa хaртиенa лодкa. Или не, товa не е лодкa, товa е мустaкът нa дядо ми. Гледa ме той отгоре и ми се усмихвa. Точно тaкa, товa е усмивкa. Широкa, истинскa усмивкa. Дaли могa дa я изям?!"
Не успях да открия Елена, за да я попитам, но се надявам, че усмивката е обща. С дъх на ябълка.
