Виното ми е изпито,
а лицето - по.
Танця а ла компарсита
с гарвана на По.
Поизчаквам катафалка
да подпре бордюр -
да ме вейва - откачалка
в шанеца с папур.
Не намясто ще е рамо,
ще съм гол-голял,
ще е малко препикано,
ще съм поумрял…
Но отърся ли се, малей! -
пак ще се родя,
ще съм като змей-кротале,
ще съм вразумял!...
Я, веч прав съм!
Мога, мога - мога
да вър`я…
Стълб по стълб…
Ти, вино, - з-збогом!
Ша та уничтожа!!!