автор: sradev

Процесите на подлостта са добре закодирани в балканщината. Не, че по други места ги няма, но едно явление се повтаря с учудваща периодичност на Балканите независимо от обитаващите ги народи и манталитети.


Става въпрос за балканските войни, в които всяко село е царство и борбата се води "всеки срещу всеки". Нещо твърде стабилно в своята нестабилност - всеки консенсус е разбиван едновременно от всички участници в играта. Всеки се старае да открадне малко повече, отколкото му се полага и е готов да се подчини на силата, ако вижда в това някаква изгода. Такава традиция се наследява и усъвършенства. Външно изглежда че има преходи от тирания към свободата на кражбата, но това е само илюзия. Кражбата пулсира и ту се събира около един център, ту се разпръсква в малки коалиции. А и тези коалиции са временни - за днешната кражба.

Раждането на мафиите тръгва от свободата на кражбата и произвола на подтистничеството. Колкото по-масова става кражбата, толкова повече от участниците в играта преминават границите. Прехвърлилите границите на "приличието" (т.е. прилича на това, което правят всички) или губят двойно или печелят още мъничко. Загубилите веднага се обявяват за привърженици на справедливостта и се самопровъзгласяват за жертви. Спечелилите малко се обявяват за ред, но "по-съвършен". И двете страни са готови да развеят знамето на диктатурата. В същност не за диктатура става въпрос, а за намаляване на слободията, която започва на всички да пречи. Но никой не започва с намаляването й в себе си.

Едновременно с такива събития се променя и езика - всеки разбира казаното от другите по своя начин. Думите стават все повече и всеки се опитва да защити "своя" ред. Понеже тези, които се считат за излъгани са винаги повечето, то те си създават 'езика на справедливостта'. Сменят се ценности и заедно с тях и хаоса в езика на справедливостта. Ражда се новата етика, която е старата, но с малко по-други думи. Старите 'позитивни' думи стават 'иронични' или негативни, а новите придобиват магическата сила на заклинания.

И цялата тази шашмалогия е форма на запазване на смисъла с въвеждане на нов начин на прочитане. Но всичко ново е трудно за възприемане (мозъка е най-мързеливият орган) и за това се опростява... т.е. обезсмисля. Желаещите да се промени смисъла са доволни, защото има нови думички. Желаещите да си остане по старому също са доволни - "предишното не беше точно казано". И понеже всички от хилядолетия си играят тази игра, никой не се хваща на въдицата.

Разбира се на Балканите е и центъра на света (поне 1107937 места са посочвани като център), но същите процеси се отнасят и до света в рамките на човечеството. Опирайки се на ново, "по-точно" четене на "свещените" книги, едновременно се зараждат фундаментализми във всички монотеистични религии. Смяната на "смисъла" става чрез деление на 'наши' и 'ваши' по нов начин, т.е. по активната коалиция. Слабите интелекти приемат доктрините, които им позволяват да не мислят, средните интелекти се опитват чрез тях да повишат печалбата си, силните интелекти се затварят в своите светове, за да се самозалъгват.

Новият смисъл в същност е опис на новият "виновен". Промяната на смисъла започва с изчезването на старият виновен. Трудно е да се хвърля вината на вече изчезналия вид. Колкото и да бяха големи динозаврите, те отдавна са стъпкани от мишките и дори за модел не може да се намери един. За това и намираме "динозавърското" в другите и се опитваме да го унищожим. Може да се прояви в навици, в поведение, във външен вид. Временно тълпата е заета да се оглежда наоколо, докато й пребъркват джоба.

Двуличниците, които следят новия език, бързо прихващат новите магични заклинания. Магичните формули се характеризират от двойка взаимоопределящи се думи от които е извадено значението. На пример "Доброто е разумно, разумното е добро." Завързани във фльонга тези формули имат свойството да се разплитат безкрайно и така да задоволят основното изискване на мозъка (да припомним - той не обича да работи). Повторението не само, че ликвидира съмнението, но и пречи нещо друго да се пръкне. В най-заплетения случай се достига до формули от три думи, които дават илюзия за богатство на формите. (това не е само в "политически план", но и в научен - точка,права, равнина; нула, единица, имагинерна единица; гравитация, електромагнитно излъчване, светлина...). Вината се разхожда между тримата - Атакуващ, Атакуван, Съдия. Мястото на виновния никога не е празно - все един от тримата го заема.

Но от древността са останали два принципа за определяне на цената на борбата:
1. Победителя получава вината на победения.
2. Победителя получава качествата на победения.
От смесицата на тези два принципа се ражда цялото разнообразие на справедливостите. Дуалността в прилагането на тези принципи се реализира чрез проектиране на своите мисли в действията на 'виновния'. Най-добре това си личи в дискусиите, където аргументите на двете страни са идентични.

1978 година

Не виждам какво бих променил, какво бих добавил.
17.09.06