автор: Alba

Ти си като подарък, който не ме пуска до опаковката,
знам, приличам на страшна сянка, когато се
огъвам до болка, за да се побера в тялото си
и разкъсвам всички лъскави неща,
в практикуването си за самообладание,
а ти умело се криеш при играчките в детския свят
и като малко дете обичаш шоколад,
мислиш ли, че аз съм сянката, а ти си нейното отражение,
тогава отвори шоколада и ме остави да се разлея в него.