автор: ole72

Дълга шия на лебед
грациозно извива,
по главата се стели
мека, бухнала грива.
Носи кожа златиста,
слънце тича по нея
и на слънце прилича
като слънцето грее.

Силно тяло трепери,
всеки мускул потръпва
и от ноздрите бели
малки облаци тръгват.
Младост носи в очите,
със кафява усмивка,
гледа сякаш те пита,
нещо хубаво, мило.

Грива вятърна мята,
цвили весело, тича
като птица размахва
смели, леки копита.
Стъпва стройно, потропва
в ритъм-сладостен ромон
и главата си носи
като мачта на кораб.

До речицата спира,
пие жадно и дълго,
водни струи разплисква
влага после отърсва.
Росна, сочна - тревата
под нозете му ляга-
и усетил глада си,
свежда шията жадно.

Хрупа сладко, преживя
и размахва опашка,
а мухите нахални
бягат, после пак кацат.
И глада си заситил,
търси сянка дебела,
сили нови събира,
и блажено си дреме.

И след дрямка ленива
за простора копнее,
силни мускули свива,
порив в тялото зрее.
Литва волно в тревите,
по небето им тича,
бяга, няма насита
и не спира, не спира...