автор: liony-baby

Тъмно е.....седя на прозореца и гледам ясното небе, изпълнено с безброй звезди.
Толкова е красиво! Долу по улицата минават хора, повечето от които са влюбени двойки. По лицата им е изписано колко са щастливи заедно. Наблюдавам ги и си мислия... мислия си, че за пореден път аз съм сама. Да САМА!!!
По небето бързо се плъзват облаци, става студено. Как само за миг всичко се промени. Капва капка, след нея втора... бавничко започва да вали. Този дъжд така ми напомния на нещо... но на какво? А да сетих се, не беше толкова трудно. Та тази нощна картина е огледало на душата ми! Да и в нея е толкова студено, мрачно, дъждовно, самотно... Отново и отново започвам да се чудя с какво заслужих това. Защо съм сама? Но каква полза има от това? Колкото и да си блъскам главата няма да намеря отговора на въпроса, който толкова много ме вълнува. Нещо се стича по бузата ми, най-вероятно е някоя капка... не, не е капка, излъгала съм се. Сълза е! Ето още една, и още една... станаха толкова много. Няма смисал да ги броя. В главта ми нахлуват пак тези ужасни мисли... защо я има несподелената любов? Да защо, се питам аз? Не е честно! Защо пак позволих на сърцето ми да се отвори и да допусне някого до себе си? Та нали всеки път си обещавам повече да не правя така? Но какво от това, тези обещания май не действат. И което е най-лошото всеки път ме боли още повече и още повече. Не мога да си обясня защо си причинявам това... не искам да се получава така. Не искам... но явно не мога да бъда достатъчно силна и да преодолея това моментно привличане... но то не е само моментно. Този път е по-серизно. Или се лъжа?!?!? И аз самата не знам вече, толкова съм объркана. Но вината не е само в мен!!! Ами да... ти самият не знаеш какво искаш. Но не ти пука, че с постъпките си нараняваш хората. Нали уж и ти изпитваше някакво привличане към мен? Или само си се залъгвал, и което е по-лошо - излъгал си и мен. Но какво се учудвам... почти винаги се получава така. Няма смисал да се измъчвам за това. Защо аз трябва да страдам? Защо не се поставиш малко на моето място? Знаеш ли какво ми е на мен сега? Не знаеш! И надали ще разбереш. Все пак ти го пожелавам, колкото и грубо да звучи. Пожелавам ти един ден и ти да страдаш от несподелена любов. Дано тогава поне разбереш какво си ми причинил на мен...
Продължавам да седя на прозореца и тихичко да плача. Но каква полза има от това? Иска ми се да спра, иска ми се да престана да те обичам, иска ми се да престана да се измъчвам, иска ми се... а толкова боли...