автор: Heretic

По мотиви от картините на Vince Locke.
Забележка: Аз не слушам подобен стил музика. Просто съм впечатлен от Излъчването на картините на гореспоменатия художник.
А колкото до любимия ми стил музика, предпочитам агресивна електроника...
Беше рано. Някъде към 8:15. Съвземах се от поредния си кошмар. Какъв бях, аз за бога? Членувах в странен... Шибан Култ, защото бях лишен от работата си, съпругата си(мръсна Ку.цензора.), Хубавия живот(да той си отиде от мен. С право казват хората, че щастието се задържа само при малцина. Е аз не съм от малцината.), Хубавия и уютен дом(онази мръсница ми отне всичко...). Всъщност сегашният ми дом даден от Култа на Светия Апостол от 19 Ден, е в пъти по-красив от предишния ми, но депресията в която съм изпаднал след развода, не ми позволиха да му се зарадвам нито веднъж. Но днес е Големият Ден! Днес К.С.А.19.Д, ще посвети 13 жени, и 13 мъже в "Тайнствата на Кръвта". С помощта на Избраните нашият Господар(Повелител, Благодетел, да се свети името МУ Вовеки... Амин!) Паумахиа, ще дари нас недостойните със сила равна на Слънцето... и, което е още по-важно, самият Паумахиа, ще ни се покаже в целия си Блясък.
13:15. Времето настана!
Облякох се в Тъмно-кафявата си роба и напуснах луксозната си квартира. Облаците навън бяха червени. Хубав цвят е червеното... да. Загледах се замислено за няколко мига там, и се отправих към чакащата ме черна кола. Тя щеше да ме откара в Катедралата на Паумахиа, далече от града... на самотно и глухо място, далеч от хорската простотия и покварата човешка.
В колата имаше други трима поклонници със същите на цвят като моята роби. Всички мълчахме, загледани в облаците. След около два часа бързо и безпрепятствано возене стигнахме, до една поляна. На около триста метра по-напред стоеше Огромната Червеникава Катедрала на Паумахиа. Тръгнах заедно с останлите трима поклонници. Вървяхме забързани към голямото шествие. Навсякъде около нас вървяха някои бавно, други забързани, поклонниците на Паумахиа - Светия Апостол от 19 Ден. Червените облаци придаваха на обстановката, подходящата за нас атмосфера. Още от далече се виждаше Огромната метална статуя на Паумахиа. Лицето му беше действително ужасяващо, но хищният му нрав описан в "Гримоара на П'нокаавар", служеше за наказване на Враговете на Червения Гибелен Огън. Лицето на статуята приличаше на уродливо бебе, а очите му... те просто излъчваха смърт. Стигнахме с придружаващите ме трима поклонници пред гигантските порти, които бяха отворени. Зад отворените порти се виждаше единствено мрак. Минахме с други легиони от поклонници, от другата страна на портите. Вътре се излъчваше червена светлина от специалните електрически факли.
След час, с останалите хора, застанахме на определените места. За церемонията на Призоваването на Паумахиа, бяха извикани единствено 9999 членове на култа, плюс 13 мъже и 13 жени. Огромният Инферналик Висконти Петнадесети, започна Церемонията. Беше облечен в изящна червена роба, с позлатени изображения и символи. Главата му беше скрита зад платнена маска, която му придаваше по-демонично излъчване. Той започна да говори.
- Чеда на Бога, днес ще Отворим Бездните на Пъкъла и Ще Призовем Светия Апостол Наш, който Сам Бог Изпрати на Изпитание. И Паумахиа, се справи с Изпитанието, дадено От Бога...
После Инферналика, изрецитира 12 дълги пасажа, от "Гримоара на П'нокаавар". Висконти Петнадесети, призова да дойдат Избранниците. Нареди им да легнат на металните легла. Господарите на Церемонията, загърнати в червени плащове, донесоха на Инферналика, Дълъг меч. Той отиде до едната от избраните жени, и каза на Господарите на Церемонията да извадят своите мечове. Инферналика, пробеде, жената в корема, но тя не реагира въобще на болката, явно са им дали специални медикаменти. Висконти Петнадесети изрече:
- Ти чедо на Бог, заемаш мястото на Паумахиа в Ада!
Господарите на Церемонията, докато колеха останалите избранници изричаха:
- И нека дете Ада те погълне!
И така всичко свърши. Инферналика източи всичката кръв от телата им със специален инструмент в един огромен леген. После изрече.
- Пригответе се чеда на Паумахиа, да го приветствате.
Инферналика започна да пее с монотонен глас над кръвта около десетина минути, след което от легена излезе една чудовищна малка главица.
- Паумахиа отново се Ражда! - каза тържествено Инферналика.
След като чудовищното малко бебе излезе от легена, аз изпитвах огромна сила. Губех човешката си слабост, заменяйки я с нещо титанично... Паумахиа беше ме дарил мен и останалите с награда.
И ето, че дойде Омегата и Краят!